понеделник, 28 май 2012 г.

Моята първа кукла Тилда

...мечтание за плаж и слънчеви дни...

...за какво мечтае Тя в тези неспирни дъждовни дни....


...за морето, плажа и красивите миди...


...спомни си за деня в който намери една красива морска звезда...









Нека бъде ЛЯТО!

П.П. Всеки, който желае да направи тази плажна кукла Тилда, може да посети този линк.

петък, 25 май 2012 г.

Неувяхващ цветен спомен с аромат на лалета...

Посвещавам този ароматен букет на двама влюбени, които днес ще празнуват най-незабравимият си сватбен ден.


Бъдете винаги толкова влюбени и окрилени, колкото сте на днешният ден.

И не забравяйте...

...да се обичате не означава да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока... 
А.С. Екзюпери


Какво пише в книжката, добре, ще издам...


A successful marriage requires falling in love many times, always with the same person.
Mignon McLaughlin


П.П. За всички, които искат сами да направят тези прекрасни ароматни цветя, моля вижте този линк.


събота, 19 май 2012 г.

Конкурс "Сладки изкушения"


Първото ми вдъхновение да участвам в конкурса - това е Йоли. Участвам в конкурса като по този начин бих искала да изразя моята огромна признателност и възхищение от кулинарният талант на Йоли (мога само да си представя какъв е музикалният). Тя е уникална и всичките рецепти, които съм пробвала са много сполучливи, оригинални и вкусни. Тя е човек, който не се страхува да импровизира и това я прави толкова успешна и креативна.
 
Второто ми вдъхновение се роди след едно скорошно гостуване при моята баба заедно с двете ми момченца. Всичко стана, когато малкият ми син (който е почти на две годинки и сега е във фазата, в която всичко трябва “да се види и пипне”) отвори една от вратичките на бабините шкафчета в кухнята, извади едни малки формички и започна да си играе с тях, като ги пъхаше една в друга. Големият ми пет годишен син побърза да зададе логичният въпрос ”за какво служи това?” и баба с усмивка ни обясни, че това са формички за сладки, наречени КОШНИЧКИ.

 
Аз дълго не откъсвах очи от тях и с носталгия си спомних ореховият вкус на тези вълшебни сладки от моето детство. Преписах рецептата от бабиният тефтер и чаках с нетърпение да я изпробвам. След като се прибрахме  в къщи направих ореховите кошнички и резултата може да видите на снимките. Документирала съм и въпросните формички, защото баба каза, че са запазени повече от 30 години. Замислих се колко много време е това...почти колкото мен (скоро ставам на 32).  Естествено, че можех да си купя нови, но тогава щеше да се загуби магията. Магията на отминалите детски спомени с аромат на орехи. Дано успея да съхраня тази магия за моите деца, а те за своите...и така...
 
А ето я и самата рецепта:

Продукти за тестото:

1 пакет краве масло
2 яйца
9 супени лъжици пудра захар
1 супена лъжица кисело мляко
½ чаена лъжичка сода
1-2 ванилии
около 400-450 гр. брашно (за не много твърдо тесто)

Пълнеж:

2 чаени чаши смляни орехи
2 яйца
1 чаена чаша пудра захар

От тестото се правят малки топки, които се поставят и се оформят с пръсти по стените на формичките. След като са готови се слага по една непълна чаена лъжичка от пълнежа. Пекат се на 150 градуса за 25-30 мин. Декорирала съм ги с пудра захар и  шоколадови стафиди.

 
П.П. На снимките може да видите и едно закачливо допълнение към ореховите сладки наречено ягодови импресии. Това е ръчно-изработена ягодка от плат, към която е прикрепено малко листче хартия с интересна философска мисъл.  Всеки който си прибере това малко листче със сигурност когато го отвори пак за да го прочете отново и отново, ще е запазил спомена от невероятният вкус на ореховите кошнички.   



вторник, 15 май 2012 г.

Цветен багаж за незабравими цветни приключения



Това са моите куфари за цветни приключения - единият е за Париж, а другият за Барселона.






Питате ме за цветята...

Те носят аромата на непознатото, необятното и нежното...всичко това, което ще се случи. Те носят слънчевото настроение и вълнуващите емоции. Те внасят хармония в хаоса от шумове.


Още не мога да реша дали да посетя първо 

Париж...

или

...Барселона



О-о-о...май всичко е било един цветен сън върху новите ми цветни възглавнички. 

Не спирайте да мечтайте за приключения с цветя, 
защото без цветя светът щеше да е много,много скучен.