неделя, 31 март 2013 г.

...Великденски фотосесии...

В студио „Петле” започват записвания за Великденски фотосесии .


Студиото ще бъде изпълнено с много цветни вълшебства и пъстри ръчно-изработени Великденски декорации, предоставени от Movik Art.

 


 Заповядайте да споделите с нас предстоящите празници!



В края на месец април, един от записалите се за фотосесия в Студио „Петле” ще получи награда – оригинален  албум с текстилна обложка от Movik Art със снимките от фотосесията си.






сряда, 20 март 2013 г.

Пролетни усмивки на точки

Представям ви 3 творения вдъхновени от един мой любим плат - червен на бели точки. Той е толкова весел и забавен, че всяко нещо сътворено от него носи радост и усмивки.

  • бебешка количка

  •  кексче с черешки

 
  • лейка с цветя

 Слънчеви пожелания за много пролетни емоции с аромат на неувяхващи спомени...
 

неделя, 17 март 2013 г.

Пролетно намигване

След няколко дни ще дойде пролетта и това ме вдъхнови за нови за нови цветни лудории от текстил. 


 Ето няколко интересни творения със забавни мотиви...






Някой от тях са заредени с много настроение и точки...



  
Други пък преливат от пъстрота и цветове...








 






 












Ще ги озаглавя "пролетно намигване"...




 


 Отивам да пия пролетно - ароматно кафе..

 
 а защо не и чай...


ооо, забравих сладкото от ягоди и шоколадовите кексчета...




 


четвъртък, 7 март 2013 г.

Лорейн, която обичаше дъжда

Лорейн беше родена в Англия, където дъждовните дни са доста повече от тези със слънце, но това не я притесняваше ни най-малко...


Ще направя едно леко отклонение, за да разберете, защо това малко сладко момиченце се казваше така. 


Докато нейната майка беше бременна с нея, валеше всеки ден, затова основното й занимание беше да чете книги и да наблюдава закачливо гонещите се капки дъжд. И точно така в един дъждовен следобед, тя реши да кръсти бъдещата си дъщеричка ЛОРЕЙН (от "love rain" - в превод "обича дъжда")


А Лорейн наистина обичаше дъжда...и когато завалеше дъжд, изобщо не се натъжаваше (както правят повечето деца, защото не могат да играят навън), а започваше с танците. 

Имаше малък ритуал при всяко начало, а именно да си направи специалният кок с панделка, да си сложи поличката за танци и да вдигне ръчичката си за начало. А после потъваше в ритъма на музиката...


Можеше да танцува с часове, сякаш времето за нея спираше, а капчиците дъжд я аплодираха със звънлив аплаус. 


А след като се измореше, хапваше плодове - ябълка, круша или пък ягодки, като задължително молеше майка си да й приготви билков чай с мед и лимон.



Пропуснахме да кажем, че Лорейн обожаваше поезията. Имаше едно малко тефтерче, в което записваше някой свои поетични импровизации.




Това беше Лорейн, винаги заредена с усмивка дори навън времето  да е мрачно и всяка вечер заспиваше с мечтата си да стане танцьорка.

 




 
П.П. Никога не позволявайте лошото време или един дъжд да развали усмивката ви, защото ако не утре, то в другиден, или пък в още по-по другиден слънцето отново ще изгрее и тогава е време за нови приключения, лудории и подвизи.