Ще направя едно леко отклонение, за да разберете, защо това малко сладко момиченце се казваше така.
Докато нейната майка беше бременна с нея, валеше всеки ден, затова основното й занимание беше да чете книги и да наблюдава закачливо гонещите се капки дъжд. И точно така в един дъждовен следобед, тя реши да кръсти бъдещата си дъщеричка ЛОРЕЙН (от "love rain" - в превод "обича дъжда")
А Лорейн наистина обичаше дъжда...и когато завалеше дъжд, изобщо не се натъжаваше (както правят повечето деца, защото не могат да играят навън), а започваше с танците.
Имаше малък ритуал при всяко начало, а именно да си направи специалният кок с панделка, да си сложи поличката за танци и да вдигне ръчичката си за начало. А после потъваше в ритъма на музиката...
Можеше да танцува с часове, сякаш времето за нея спираше, а капчиците дъжд я аплодираха със звънлив аплаус.
А след като се измореше, хапваше плодове - ябълка, круша или пък ягодки, като задължително молеше майка си да й приготви билков чай с мед и лимон.
Това беше Лорейн, винаги заредена с усмивка дори навън времето да е
мрачно и всяка вечер заспиваше с мечтата си да стане танцьорка.
Прелестна е! Толкова е щастлива и весела тази Лорейн, че зарази и мен!!! Благодаря ти! Аз също съм съгласна, че няма нищо по-хубаво от лошото време! А не трябва да се забравя, че над облаците слънцето не спира да пече!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти мила, много усмивки и слънце от мен!
Изтриване