ПЕСЕНТА НА ПТИЦИТЕ
Един слънчев пролетен ден джуджето Лу се събуди в неочаквано добро настроение. Слънчевите лъчи погалиха нежно лицето му и той се усмихна. Лу протегна ръце нагоре и този път копчето от пижамата му на гъбки не се скъса както обикновено (нека отбележим, че копчето му “хвръкваше” всяка сутрин при неговото сутрешно протягане и това налагаше вечер преди лягане той отново да го зашива).
Това го накара да си помисли, че днес ще е един различен ден, изпълнен с приключения и забавни лудории.
Изтича бързо да се измие със сутришната роса от малката момина сълза, която растеше точно пред дънера, в който живееше. След това закуси набързо с вкусни боровинки и се запъти към приятелите си, с които днес щаха да си правят пикник на големият розов облак, а после да играят под дъгата.
Изведнъж усети, че нещо не е както трябва. ..сякаш липсаве нещо в цялото това горско вълшебство...ами да..ПЕСЕНТА на ПТИЦИТЕ...нямаше я...беше изчезнала!
Няма коментари:
Публикуване на коментар