сряда, 9 януари 2013 г.

Елинор и вълшебната Коледа



Елинор беше от онези малки момиченца, които не спираха да бърборят и да задават въпрос след въпрос. Беше едва на 4 и половина, но почти се беше научила да чете. С нетърпение чакаше Коледа за да може отново да украси елхата. 

И ето, че една сутрин се събуди и чу майка си да вика:

- "Елинор, още ли спиш, хайде идвай - време е да украсим елхата".
-"Добре, мамо...а може ли днес да си облека любимото розово сукманче от баба".
-"Разбира се, детето ми!"


  Тя бързо се измъкна от леглото, облече се и още преди да си измие зъбките, отиде да изпие сутрешното си какао.


Елинор започна да украсява елхата с любимите си коледни  дървени играчки. Те й бяха подарък от първата й братовчедка и бяха наистина уникални - мечета, кончета, бастунчета, влакчета и ангели с цигулки. 


Забравихме да споменем една много важна подробност...скоро...много скоро щеше да се роди братчето на Елинор. 

Ден след Коледа то се роди - едно малко, сладко пухкаво момченце, което кръстиха Рон (както самата тя искаше). Той беше толкова мъничък...и толкова чаровен с малките си пръстчета.


Лежеше в дървена си количка и изучаваше света с малките си очички. Елинор най-накрая се осмели и го взе, започна да му пее коледни песнички.


 


Тя се замисли, че това беше най- вълнуващата Коледа през живота й...защото беше получила най-красивият коледен подарък - малкото й братче.






Няма коментари:

Публикуване на коментар