Лорейн, която обичаше дъжда

Лорейн беше родена в Англия, където дъждовните дни са доста повече от тези със слънце, но това не я притесняваше ни най-малко...

Ще направя едно леко отклонение, за да разберете, защо това малко сладко момиченце се казваше така. 

Докато нейната майка беше бременна с нея, валеше всеки ден, затова основното й занимание беше да чете книги и да наблюдава закачливо гонещите се капки дъжд. И точно така в един дъждовен следобед, тя реши да кръсти бъдещата си дъщеричка ЛОРЕЙН (от "love rain" - в превод "обича дъжда")

А Лорейн наистина обичаше дъжда...и когато завалеше дъжд, изобщо не се натъжаваше (както правят повечето деца, защото не могат да играят навън), а започваше с танците. 

Имаше малък ритуал при всяко начало, а именно да си направи специалният кок с панделка, да си сложи поличката за танци и да вдигне ръчичката си за начало. А после потъваше в ритъма на музиката...

Можеше да танцува с часове, сякаш времето за нея спираше, а капчиците дъжд я аплодираха със звънлив аплаус. 

А след като се измореше, хапваше плодове - ябълка, круша или пък ягодки, като задължително молеше майка си да й приготви билков чай с мед и лимон.

Пропуснахме да кажем, че Лорейн обожаваше поезията. Имаше едно малко тефтерче, в което записваше някой свои поетични импровизации.

 

Това беше Лорейн, винаги заредена с усмивка дори навън времето  да е мрачно и всяка вечер заспиваше с мечтата си да стане танцьорка.

 

 

П.П. Никога не позволявайте лошото време или един дъжд да развали усмивката ви, защото ако не утре, то в другиден, или пък в още по-по другиден слънцето отново ще изгрее и тогава е време за нови приключения, лудории и подвизи.