четвъртък, 18 април 2013 г.

Чанта "ПЕСЕНТА НА ПРОЛЕТТА"


Тази чанта се "роди" спонтанно - ей така... просто един ден се събудих с вдъхновение...

 
 Чантата е с апликация птичка на предната страна...




Отзад има пришито голямо цвете и други три малки...


Чантата има две лица, ето как изглежда второто:



Направих я с много любов и ведро настроение и се надявам да намери своят усмихнат собственик. 

И колкото повече я гледам се сещам за това:
 

Има една легенда за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка… или поне така е според легендата.

                 из"Птиците умират сами" Колийн Маккълоу  





 

2 коментара:

  1. Аз бих си я носила с голямо удоволствие и ухилена до уши, нищо че съм вече пораснало момиче! Само като я преметнеш през рамо и светът е по-пъстър и хубав! Прелестна е! Усмивки!

    ОтговорИзтриване
  2. Стеф, благодаря ти за пореден път за милата подкрепа, усмихнат ден и от мен!!!

    ОтговорИзтриване